Chateau d’Usse се намира в департамент Indre и Loire в долината на Лоара, с изглед към река Indre. Замъкът е в близост до градовете Chinon и Azay Le Rideau и е един от най-посещаваните туристически обекти в региона.

За първи път се споменава в исторически летописи от 11 век под името Ucerum, заради стратегическото му местоположение. От него са били контролирани основните пътища в района. Във вътрешността на замъка да открити и следи от праисторически времена. Близо до ограждащите стени има останки от гало-римската епоха ( малка могила и гробници).
Първият известен господар на замъка е страховития викинг Guelduin I of Saumur (Дявола на Сомур) – 1004 г. Той издига първата дървена крепост. През 1040 г. неговият син Guelduin II започва строежа на първата каменна крепост.

През 1424 г., към края на 100-годишната война, господар на крепостта е Jean de Bueil. Той полага основите на замъка, запазени и до днес. През 15, 16 и 17 век замъкът няколко пъти сменя собствениците си. Всеки от новите господари внася подобрения. През 1612 г. е завършен параклиса на шатото, в който се преплитат готически и ренесансови елементи.

Първите нотариално заверени актове, налични в архивите са от 1700 г. Те описват замъка като внушителна сграда с 5 кули, ограден от защитни ровове, с дълбоки мазета, параклис и прилежащ парк от 60 акра.

През 1802 Chateau d’Usse е закупен от дук Дурас. През март 1813 г., в замъка са се провеждали заседания на привържениците на Бурбоните, на които се е обсъждала възможността за връщането на династията на Бурбоните на власт.
Разказва се, че Шарл Перо бил толкова впечатлен от замъка, че описва точно него в приказката си „Спящата красавица”. Това е и причината днес Chateau d’Usse да е известен като „Замъкът на Спящата красавица”.

През 1807 г. замъкът става собственост на семейство де Дюрас.

През 1817 г. Шатобриан донася от Светите земи Ливански кедри като подарък за Клер де Дюрас, съпруга на херцога на Дюрас., Дърветата били засадени в близост до параклиса и могат да се видят и днес. В Chateau d’Usse Шатобриян пише своите „Mémoires d’Outre-Tombe”, докато гостува на дукеса Клер де Дюрас.

През 1885 г. тогавашният собственик на замъка го завещава на своя пра-племенник граф Блакас. Днес замъка принадлежи към неговия наследник Казимир Блакас.

Chateau d’Usse е един от замъците, вдъхновили Walt Disney при създаването на Замъка на Дисни.

През 1931 г. е признат за исторически паметник от Министерството на културата на Франция.

Вземете си достатъчно запаси от всички лекарства, които ползвате, в оригиналните им опаковки, ясно обозначени. Носете подписано и датирано писмо от лекуващия ви лекар, в което са описани заболяванията ви и алергиите (ако имате такива), като са изброени и всички лекарства, коит овземате с генеричните им имена. Всички лекарства трябвада са пакетирани в ръчния ви багаж. Ако носите очила или контактни лещи, вземете си допълнителен чифт.

Уверете се, че имате застраховка, покриваща медицинско обслужване.

За линейка в Шри Ланка, може да се обадите на 422222.

Всички пътуващи до Шри Ланка трябва да се съобразят с препоръките на Световната Здравна Организация, относно необходимите ваксинации и имунизации.

Уверете се, че нямате изтекли рутинни ваксини. Такива са ваксините срещу: морбили, паротит и рубеола, дифтерия, тетанус и коклюш, варицела, полиомелит.

За по-голяма сигурност имайте предвид, че в Шри Ланка съществува риск за развитие на следните болести и е добре да си направите ваксини срещу тях:

  • Хепатит А
    Независимо от това, къде сте отседнали и в какви заведения ще се храните, съществува реален риск да се заразите с Хепатит А чрез заразена храна или вода.
  • Коремен тиф
    Можете да получите коремен тиф чрез заразена храна или вода. Ваксината е силно препоръчителна, особено ако смятате да посещавате по-малки градове и селски региони.
  • Хепатит B
    Можете да се заразите с него при сексуален контакт, поставяне на татуировки или пиърсинг или пр медицински процедури.
    Японски енцефалит

    Хубаво е да си поставите тази ваксина, ако вашето пътуване ще продължи повече от месец. Зависи и от това къде отивате в Шри Ланка, по кое време на годината пътувате, смятате ли да къмпингувате и др.

  • Малария
    Когато пътувате в Шри Ланка, трябва да избягвате ухапвания от комари, за да се предотврати разболяването от малария. Може да се наложи да си вземете рецепта за лекарство преди, по време и след пътуването си за предотвратяване на разболяването. Говорете с Вашия лекар за това как можете да избегнете маларията по време на пътуването.
  • Бяс
    Бяс може да се прихване от кучета, прилепи и други бозайници в Шри Ланка, така че тази ваксина се препоръчва за следните групи:

    • Туристи, които участват в дейности на открито – като например къмпинг, туризъм, колоездене, приключенски пътувания и пещерно дело, които ги излагат на риск от животински ухапвания
    • Хората, които ще работят с или около животни – като ветеринарни лекари, изследователи на дивата природа.
    • Хората, които приемат дълги пътувания или преместване в Шри Ланка
    • Деца, защото те са склонни да играят с животни, и може да не споменат навреме за евентуални ухапвания
  • Жълта треска
    Не съществува риск от жълта треска в Шри Ланка, но правителството на Шри Ланка изисква доказателство за ваксинация срещу жълта треска, ако пристигате от държава, с риск от жълта треска.

Световната здравна организация е основана през 1948 година, като последовател на дейността на Здравната организация, която е била част от Обществото на народите. За централа на СЗО е избрана Женева, Швейцария.

Основните цели и задачи на Световната здравна организация са:

  • Постигане на най-високо ниво на здраве на всички хора по планетата
  • Подобряване на медицинските и здравни услуги
  • Предприемане на действия за премахване на заразните заболявания
  • Подпомагане на научните изследвания, насочени към борбата с различните заболявания
  • Подпомагане дейността по имунизация и предотвратяване на най-опасните болести

Според Световната здравна организация понятието “здраве” не включва в себе си просто липса на болести, а пълното благосъстояние на човека, включващо неговото добро физическо, психическо и социално положение.

По-големите мисии, реализирани от СЗО са:

  • Създаване на телексна служба за ранно известяване на епидемии – през 1947 година
  • Масова ваксинация против туберколоза – през 1950 година
  • Програма за ликвидиране на маларията – през 1955 година
  • Старт на програма за премахването на едрата шарка – през 1958 година. Болестта е окончателно обявена за изкоренена през 1980 година
  • Старт на програма за изследване на рака – през 1965 година
  • Старт на разширена програма за имунизиране – през 1974 година
  • Старт на глобална програма за преодоляване на СПИН – през 1986 година
  • Инициатива за глобално премахване на полиомиелита – през 1988 година

Членове на Световната здравна организация са всички членове на ООН плюс островите Кук и Ниуе. Като наблюдатели на дейността на СЗО са избрани Палестина, Ватикана, Китайско Тайпе и Орденът на Малта.

Бюджетът на Световната здравна организация се формира от вноски на страните-членки и от свободни дарения. Бюджетът на СЗО е около 4 милиарда долара.

За да изпълнява своята дейност, организацията създава свои шест регионални бюра в различни точки на света:

  • Регионално бюро за Африка
  • Регионално бюро за Европа
  • Регионално бюро за Източното Средиземноморие
  • Регионално бюро за Западния Тихи океан
  • Регионално бюро за Северна и Южна Америка
  • Регионално бюро за Югоизточна Азия

Към момента Световната здравна организация се ръководи от доктор Маргарет Чан.

Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Стефанов” в София е висше учебно заведение, създадено през 1948 г. В първия випуск са приети едва 22 студенти в специалност актьорско майсторство, и 9 в режисурата. Две години по-късно се появява и специалността по театрознание, за която се записват шестнадесет студента. Обучението и тогава е било общо по четири години, с изключение на режисьорите и театроведите, които ще трябва да учат по 5.

Преподавателите в първите години на учебното заведение са изтъкнати български критици и майстори по театрално изкуство, а за пръв ректор е назначен проф. Димитър Б. Митов. Сградата на училището се е намирала на тогавашния булевард Толбухин (днес булевард Васил Левски) и е разполагала едва с няколко учебни аудитории и две сценични зали.

Названието си „Висш институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов” института получава през 1954 г. Сега вече на студентите се предлагат три сценични зали и много повече аудитории.

В днешно време академията е най-престижната и модерна институция у нас в областта на драматичното обучение. Вече към нея има и най-различни школи, факултети, училища и други. Квалификационната степен, издавана от НАТФИЗ, е приета в България и чужбина и се ползва с огромен авторитет и престиж. Академията сътрудничи с различни институции от цял свят, което води до огромен академичен обмен, който рефлектира директно върху знанията и способностите на студентите.

Академията разполага вече и с огромна материално-техническа база и впечатляващ собствен драматичен театър. На разположение на преподавателите и студентите са също така и три камерни сцени, модерен куклен театър, аудио-визуален комплекс и кино.

Като мисия академията е поставила пред себе си развитието на съвременна научно-образователна и културна институция, която да предлага на своите студенти голямо разнообразие от различни програми и специалности в областта на филмовото и театралното изкуство. НАТФИЗ работи върху изграждането на висококвалифицирани професионалисти в тези области, които лесно да се адаптират към бързо променящите се изисквания в днешната динамична среда.

Не на последно място академията се старае през всяка изминала година не само да утвърждава своето водещо място и престиж в страната ни по отношение на театрознанието и кинознанието, но също така и да развива по-нататъшното утвърждаване на академията в модерните изкуства. Безспорно със своята дейност през годините академията е допринесла изключително много за редица държавни задачи по отношение на изкуството и културата.

Корея е източноазиатска територия, която е разделена на две отделни суверенни държави, Северна Корея и Южна Корея. Намира се на Корейския полуостров. На Северозапад граничи с Китай, а на Североизток – с Русия. На Изток е отделена от Япония с проток и Японско море (Източно море ), на Юг е отделена от Тайван от Източнокитайско море.

Южните и западните части на Корейския полуостров са равнинни, а източните и северните части са планински.
Най-високата планина в Корея е Паекту (Paektu) – 2744m. През нея минава границата с Китай. На Юг, по протежение на източното крайбрежие на полуострова са разположени последователно високи планини. Тази планинска верига се казва Baekdudaegan .

Някои от най-високите върхове са Sobaek или Sobaeksan ( 1439 м ), Kumgang или Kumgangsan ( 1638 м ), Seorak или Seoraksan ( 1708 м ), Taebaek или Taebaeksan ( 1567м ) и Mount Jiri или Jirisan ( 1915 метра ).

Много от прилежащите острови са се образували чрез вулканична дейност Jeju Island, който се намира до южния бряг е голям вулканичен остров, чиято основна планината Хала или Hallasan (1950 м) е най-високата в Южна Корея.

Поради планинския релеф в източната част на полуострова, големите реки текат на запад. Двете изключения са течащите на Юг Nakdonggang и Seomjingang. Големи реки, течащи на запад са Amnokgang, Chongchongang, Taedonggang, Hangang, Geumgang и Yeongsangang. Тези реки заливат обширните равнини и осигуряват идеална среда за отглеждането на ориз.

Общото население от корейци е около 73 млн. (Северна Корея: 23 милиона, Южна Корея: 50 милиона). Корея е населена от силно хомогенна етническа група, корейци, които говорят на корейски език.

Броят на чужденците, живеещи в Южна Корея значително се е увеличи в края на 20 век. Повече от 1 милион чужденци пребивават там. През последните години се наблюдава имиграцията от континенталната част на Китай – 624 994 души от китайска националност са имигрирали в Южна Корея. От тях 443 566 са с етнически корейски произход. Съвсем малки общности от етнически китайци и японци се намират и в Северна Корея.

Според статистика от 2005 г., събрана от правителството на Южна Корея, около 46% от гражданите твърдят, че не следват определена религия. Християни представляват 29,2% от населението (от които протестанти – 18,3% и католици – 10,9%) и будисти 22,8%.

Ислямът в Южна Корея се практикува от около 45 000 души (около 0.09% от населението), в допълнение към около 100 000 чуждестранни работници от мюсюлмански страни.

Вентспилс е шестият по големина град в Латвия и се намира в Северозападната част на страната на брега на Балтийско море. Градът е разположен на устието на река Вента, благодарение на което пристанището му никога не замръзва. Това е важен за икономиката на град факт, който го прави важен център в корабоплаването и най-вече в износа на нефт и каменни въглища от Русия.

Населението на Вентспилс наброява 42 хиляди жители според последното преброяване от 2012 година. От тях 55% са латвийци, 28% се самоопределят като руснаци, а по около 4.5% са украинците и беларусите. В населението на Вентспилс се наблюдават още поляци, литовци и други народности.

Вентспилс е град, който се отличава с руския архитектурен стил от последните години на Съветския съюз, но след обявяването на независимостта на Латвия, правителството започва сериозни действия по разкрасяването на града.

Основна част от икономическата сила на града е свързана с транспорта и по-специално морския транспорт. Този сектор заемат повече от половината от компаниите, които развиват дейност във Вентспилс. Друг открояващ се сектор в икономиката на града е селското стопанство, а така също и строителството. Въпреки всички, пазарът на услугите в града също увеличава своето влияние, най-вече като отговор на намаляващите обороти в морския транспорт през Балтийско море. Към момента, безработицата във Вентспилс е около 10%.

Вентспилс е град, който е известен със своите културни прояви. В града се провеждат някои от най-големите концерти в Латвия, а сцената на местния театър „Juras varti“ е мястото, на което се провеждат най-големите конкурси и фестивали в страната.

Спортът също е добре представен в града. Футболният отбор на Вентспилс, носещ името на града е шампион на страната за 2006-а година, а баскетболният отбор е шампион на Латвия седем пъти.

Във Вентспилс има пет висши училища. Това са Вентспилско висше училище, Вентспилският филиал на Рижския технически университет, Балтийско-руският институт, Вентспилският филиал на Висшето училище по педагогика и управление на образованието и Колеж по счетоводство и финанси.

Тасманийският дявол е изключително рядко животно, което в момента живее само в крайбрежните гори на остров Тасмания. Островът се намира съвсем близо до Австралия, но там популацията на дявола е изчезнала. Тасманийският дявол е торбест бозайник и след раждането на малките, които се раждат недоносени, майката ги доотглежда в специалната си торба, по подобие на кенгуратата.

Според учените тасманийският дявол е изчезнал от Австралия преди повече от 3000 години, но има и свидетелски показания, че са били открити животни в последните стотина години. За прародина на тасманийския дявол се счита зоната, която в днешно време се нарича Южна Америка. Преди милиони години прародителите на дявола, тогавашни торбести животни мигрирали на юг, преди двата континента да се разделят. Торбестите животни, които останали в района на Южна Америка били изтласкани от много по-приспособимите плацентни бозайници и постепенно изчезнали. Ситуацията се повтаря и в момента с последните останали тасманийски дяволи. Те, въпреки че са защитени от закона и човекът ги пази, страдат много от плацентните бозайници от същата екологична ниша, които се пренесли на остров Тасмания, заедно с хората.

По принцип Тасманийският дявол е плашливо животно, което въпреки че издържа дневнат светлина е по-активно през нощта. През деня, най-често дяволите спят в своите хралупи и дупки, като излизат за храна, когато слънцето се скрие. Въпреки че основното им меню е мърша и остатъци от други животни, Тасманийските дяволи са и ловци. В лапите им често попадат змии, гущери, гризачи, а понякога и птици. Дяволът е известен и със силата на своята захапка. Счита се, че захапката му е най-силна на земята, в съотношение с теглото му, а по сила на квадратен сантиметър също попада сред първите места.

С това, с което Тасманийският дявол е най-известен обаче е, изключителния шум, който вдига при битка или когато трябва да пази територията си. Шумът е толкова дразнещ, че от него произтича и името му. Освен това, Тасманийският дявол има и черна козина с розови уши, които обаче почервеняват до алено, когато животното се ядоса. Тази “опасна” окраска също допринася за славата му на “дявол”.

В момента популацията от Тасманийски дяволи претърпява една от най-сериозните си кризи в историята, като не е ясно дали видът ще оцелее. Животните се заразяват от рак на лицето, който се отразява на общата дейност на целия организъм. Смъртността сред заболелите животни е 100%, а предаването на заболяването става много бързо. Тасманийските дяволи се заразяват едни други като се хапят в битките си за храна или женски. Затова и едно основните действия, предприети за да се запази популацията е да се отстраняват веднага заразените животни. Също така, популация от здрави Тасманийски дяволи е пренесена в Австралия, където се прави опит за нейното възстановяване. Опитите за развъждане на Тасманийски дяволи в зоологически градини също са успешни, което повишава шансовете за запазването на вида.

Друг голям проблем пред популацията е в нелегалното пускане на червени лисици на острова, което застрашава малките на дяволите. Те са оставяни от майките си самички за дълго време и стават лесна плячка за лисиците.

Благодарение на анимационния герой Таз от филмчетата за Бъгс Бъни, Тасманийските дяволи в момента са световноизвестни. Те са една от забележителностите на остров Тасмания и са обявени за национално богатство. Туристи от цял свят посещават острова за да видят животните и допринасят в известен процент за развитието на местната икономика.

Атум в египетската митология е бог първосъздател. Символизира вечното и първоначално единството за всичко. Атум излиза във формата на змия от първичния хаос, но е изобразяван обикновено като човек, на главата си с двойна корона и прякор – „Властелинът на двете земи“, което означава Горен и Долен Египет, а понякога като старец е изобразен.

Атум е олицетворение на първичния хаос, от който произлиза всичко. Атум е големият скарабей от гранитогрес в свещеното езеро в Карнак. В „Книгата на мъртвите“ Атум Озирис предсказва за края на света, че ще го унищожи отново цялото творение и отново ще се превърне той в змия. Атум е Бог-Творец на света и бог на слънцето. В много текстове се нарича Атум-Ra. Впоследствие почитта към Атум е засенчена от култа към Ra, който с него се идентифицира – Ra-Атум.

В египетската митология Атум е бог на Слънцето, един от най-древните богове, споменаван често като „залязващо Слънце“. Според хелиополския мит сам себе си създава от Нун – първобитния хаос. След това Атум изплюва боговете-близнаци Тефнут (влага) и Шу (въздух), от които произлизат небето Нут и Земята Геб, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис.

Атум е господар на богове, хората и природата. Представя се като змия, овен или лъв, но най-вече като мъж-овен, създателят на всички и всичко. Хората в ръкописите си го представят като главен бог – като Шу и Озирис. Предизвиква страх да не унищожи хората така, както ги е създал и не е обичан бог, но по-голямата част заради това го почитат, че дава символа Анк на най-верните си поданици – символът за дълголетие и безсмъртие. Характерът му е заплашителен, суров, сърдит най-вече.

Атум изгубил децата си в непрогледния мрак на Хаоса. Колкото и да викал и търсел, срещал безмълвие навсякъде. В отчаянието си той си извадил окото и го изпратил да ги търси, а Атум седнал на върха на Бен-Бен да чака. Времето минавало бавно – така минали столетия. Тогава създал ново око и на мястото на изгубеното го сложил. Веднага се чул гласовете на изгубените си деца и заплакал от радост, а сълзите му над земята като дъжд рукнали.

Хвърлил се Атум децата си да прегърне, но го спряло разгневеното му око, че създал ново око на мястото му. Атум го поставил на челото си да се любува на света от там, съзерцавайки красотата му. Но не искало оправдания да слуша оскърбеното око и желаейки на бога да отмъсти, в змия се превърнало – кобра. Но богът взел змията спокойно и на челото си я поставил. От тогава тя короните на боговете украсява и на фараоните. Щастливият Атум не можел на децата си да се нарадва. В това време разцъфнал бял лотос от водите на океана Нуни излетял богът-слънце Ра от него, със златен диск увенчан.

Вечният мрак се разпръснал, с живителна светлина се изпълнил светът. Виждайки Атум и децата му, от радост Ра се разплакал. Сълзите му на земята паднали и в хора се превърнали. Настъпил Златният век – време, през което на земята богове и хора живеели заедно. Древните гърци нарекли Иуну Хелиополис града, което означава Град на Слънцето и той станал главен култов център на слънчевите богове Ра и Атум – слънце.

България е страна в Югоизточна Европа, която се намира на Балканския полуостров. Жителите на страната наброяват 7 364 570, а територията и се разпростира на 110 994 квадратни километра.

Столицата на България е София, който е и най-големият град в страната – с 1 291 591 жители. По брой на жителите София е 1301 най-голям град в Европейския съюз.

България граничи на Север с Румъния, на Изток с Черно Море, на Югоизток с Турция, на Юг с Гърция, на Югозапад с Македония и на Северозапад със Сърбия.

Историята на България започва през 681-а година, когато на тази територия е обявено Българско кралство. През годините България е воювала постоянно с Византия, като битките са протичали с разменен успех. България обаче пада под владичеството на Византия през 1018-а година и е под влиянието на империята до 1185-а година.

България се утвърждава като мощна държава в следващите няколко години, но през 1396-а година отново попада под владичество, този път на Османската империя.

Османското присъствие продължава до 1878-а година, когато след Руско-Турската война страната е освободена, а през 1885-а година прибавя към своята територия и обявената за васална на Турция страна – Източна Румелия. България получава пълната си независимост от Турция през 1908-а година, когато се обявява за царство, а този акт е признат от Великите сили по онова време.

В следващите няколко години България участва в три войни – две Балкански и Първата Световна война, като участва в губещата страна на последните две от тях. Това довежда страната до национална катастрофа, последствията от която се усещат от българите дълги години.

България отново участва на губещата страна и през Втората Световна война, като след това е предадена под властта на СССР от победителите. В периода до падането на СССР България е изцяло под ръководството на СССР, като ресурсите й били източвани постоянно. Това довежда няколко пъти страната почти до състояние на фалит, което бива избягвано, благодарение на взимане на заеми.

След разпадането на СССР, България сменя курса си и постепенно се превръща в постоянен член на НАТО И Европейския съюз.

В момента, България се намира 66-то място в света по размер на Брутния вътрешен продукт, което и отрежда позицията на най-бедна държава в Европейския съюз. Страната страда изключително много от отрицателния прираст на населението, като България е в топ 5 в тази класация.

Основният етнос в България са българите, които съставляват 84.8% от населението, следвани от турци – 8.8%, цигани 4.9% и други етноси.

В България няма официална религия, но най-разпространено е Източноправославното християнство.

България се ръководи от Министерски съвет, начело с Министър-председател. За Държавен глава се избира Президент, който предимно има представителни функции, но е и главнокомандващ на армията.

Франция е една от най-развитите държави в Европа. Разположена е в Западна и Югозападна Европа, както и на няколко отвърморски територии. Територията на страната възлиза общо на 675 417 квадратни километра или на 41-во място в света по територия и на първо място в Европейския съюз.

Столицата на Франция е Париж, като това е и най-големият град в страната. Официалният език на страната е френският, който се говори от близо 66 млн. Френски гражданина. Гъстотата на населението е 110 души на квадратен километър. Страната граничи с Германия, Испания, Белгия, Италия, Люксембург, Швейцария. Тя стига също така и до Атлантическия океан, Средиземно море и протока Ла Манш. Франция представлява демократична президентска република. Тя е една от страните-основателки на Европейския съюз, част е от еврозоната и шенгенската общност.

Френската икономика се нарежда на пето място в света и втора след Германия в Европа. Що се отнася до среден доход на домакинство, страната е на първо място в ЕС. Високите доходи и силната икономика осигуряват качествено образование, добро здравеопазване и висок стандарт на живот, за което показва и средната продължителност на живота на французите – 81 г. За добрата икономическа обстановка в страната допринасят и съседните й високоразвити страни.

Селското стопанство е много добре развито в страната поради разнообразният климат. Най-разпространени са производството на мляко, месо, пшеница, картофи и грозде. Силни отрасли са също така шивашката промишленост, производството на вина, парфюмерия и козметика, както и бижута. Във Франция се намира също така и първата централа за произвеждане на енергия от смяната на отливите и приливите.

Брутният вътрешен продукт на Франция възлиза на 2,609 милиарда долара (9-то място в света), а БВП на човек от население е 34,548 долара (24-то място). Световната търговска организация нареди Франция на 6-то място в света по износ и на 4-то място по внос към 2009 г. Година преди това страната е получила 118 милиарда долара като чужди инвестиции, като по този начин застава на трето място след Люксембург и САЩ и преди Великобритания, Германия и Япония. Голяма част от икономиката на страната се заема и от банковите, застрхователните и финансовите услуги, а парижката фондова борса е една от най-старите финансови институции, създадена от Луй 15 през 1724 г.

Франция е страната с най-много посещения от туристи в света. През 2012 г. страната бе посетена от 83 милиона чужденци, което я поставя преди страни като САЩ (съответно с 67 м.) и Китай (58 м.). В числото от 83 милиона посетители обаче влизат и хората, които преминават транзитно през Франция от Европа към Испания, Италия, Португалия. Въптреки това страната се нарежда на трето място по приходи от туристи. Интерес към Франция предизвикват огромното наличие на културни паметници, плажове и ски курорти, селски региони за екотуризъм и други. Столицата на Франция, Париж, привлюча всяка година милиони посетители поради различни забележителности като Айфеловата кула, Лувърът, Дисниленд, Парамента и още много други.

Франция е важен център на западното културно развитие в продължение на векове. Голяма част от френските художници, артисти, изпълнители и писатели са сред най-известните в света, поради което Францие е общопризната с богатото си културно наследство.